ЗАТÒЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; затòча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да се точим, да идваме, минаваме бавно един по един или на групи една след друга. Параходчето долепя страна до кея, хвърлят дървения мост, и веднага с тропот и врява се заточват носачи с големи сламени самари на гърбовете, натоварени с железа. К. Константинов, НЗХ, 75. Многобройна тълпа, като голяма и странна процесия, се заточи от града към полето. Й. Йовков, Разк. I, 136. Като жерави, подгонени от зъл вятър, слизаха на юг преселниците. Безконечни кервани се заточиха по равнината. А. Каралийчев, ПГ, 73. Рано сутринта той пръв излезе на палубата. Другите пътници скоро се заточиха едни по едни след него. Ал. Бабек, МЕ, 27. Започнаха честитките. Заточиха се съседите. Стаята се напълни. Кр. Григоров, Р, 145. ● За еднородни предмети, явления. Празници бяха за дяда Стаменка дните, когато се заточеха навън вагони, пълни с ягоди, гроздове като кехлибар. А. Каралийчев, ПГ, 62. Ето че се заточиха най-сетне мъгливите есенни дъждове, всичко наоколо почерня. Д. Калфов, Избр. разк., 158. И заточиха се годините една през друга по-родовити и радостни. А. Каралийчев, ПС I, 21.